27 abr 2006, 0:12

СЛЕД ТЕБ 

  Poesía
741 0 3
Лятото избяга по тревата
и остави след себе си капки от дъжда,
сълзи в които се смяха,
нашите влюбени още сърца.
Огънят бавно изгасваше,
пътят бе толкос далеч
и разстоянието помежду ни нарасваше,
мълча,но в сърцето си викам-да спреш!
Не намерих сили да ти кажа "обичам те"
защото бях горда пред себе си-бях...
и сълзите днес за това стичат се,
че от гордост,своята обич пак пропилях.
ДА забравя очите ти красиви,аз ще се опитам.
ДА забравя и музиката твоя-ще я спра!
НО да забравя любовта която изпитвам,
НИКОГА не ще го позволя!

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво и истинско!
  • "НО да забравя любовта която изпитвам,
    НИКОГА не ще го позволя!" -колко хубаво! Браво! Невероятен стих,прелестен ... /6/
  • за 6 си е...ама има малко грешчици...поправи ги
Propuestas
: ??:??