След теб
Душата ми копнееше по пламъка,
жадуваше тя тайната му сила,
като дете прелюбопитно се пресягах
и исках огъня, сънувах непосилно.
А после как горях през дните сити,
тъй факелно, почти невъзвратимо,
и не останаха ни устните ми недопити,
ни непогалени ръцете ненаситни,
очи от образа попили, сякаш са магнити,
тъй влюбени в онази огнена магия.
Сега съм късчето сърце наглед оловно,
в жарта полустопено и зарито,
тъй трудно откриваемо, самотно
и с белези останало отвред покрито.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
