11 may 2006, 10:46

След теб

Poesía

1.6K 0 5

Не бягам от дъжда,
а слушам неговата песен тъжна.
Ръце протягам и крещя,
макар да знам че няма да те върна.

Студени са ми дланите,
не искам да ги сгрея
Боли ме че останах сам ,
боли ме че живея.

Стоя самотен сред дъжда ,
отхвърлил всичко свято.
Сега съм само спомен и тъга.
Повярвай ми ,не искам да живея!

1996 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много познато!Виждам себе си в стиха си!По сходен начин се чувстваме може би,когато страдаме или нещо ни тежи!
Поздрав,Ради!

2007-06-05T08:54:48+03:00
Radgo (Радослав Харизанов-Джоки)

Много ви благодаря за тази съпричастност към моята болка!Сигурно ще я нося цял живот в сърцето си.Споделих този стар стих с мисълта че споделената болка е два пъти по лека .Иначе съм едно много усмихнато момче което ще се усмихне за всички вас и отново ще ви каже едно голямо благодаря!Даже тези мигове в които чета тези коментараи осмислят моето съществуване,вече не ме боли че живея !Пораснах!

2006-05-11T19:19:02+03:00
mimeto-iv (Мими Иванова)

Ох,колко тъга и отчаяние дори чета в стиха ти,Ради...Не знам тя тъгата винаги ражда красиви стихове (този тук е поредното доказателство).Ама то и от споделената любов и радост се ражда красота,нали Пожелавам ти ги искрено!Поздарв!

2006-05-11T17:17:32+03:00
LYCKI (Росица Петрова)

Болезнен стих, Ради!Но ми хареса!
Поздрави!

2006-05-11T15:35:27+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Живей, приятелю! Никога не скланяй глава пред болката!
Я си припомни : "... душата от любов умира всеки ден, макар че от любов не се умира..." Надвий тъгата! След всеки дъжд небето се прояснява! Поздрав за стихчето - мъката властва над думите ти, но така красиво я описваш! Браво! Усмивки!

2006-05-11T10:52:41+03:00