Radgo (Радослав Харизанов-Джоки)
35 107
11 мая 2006 г., 10:46

След теб 

  Поэзия
1175 0 5
Не бягам от дъжда,
а слушам неговата песен тъжна.
Ръце протягам и крещя,
макар да знам че няма да те върна.

Студени са ми дланите,
не искам да ги сгрея
Боли ме че останах сам ,
боли ме че живея.

Стоя самотен сред дъжда ,
отхвърлил всичко свято.
Сега съм само спомен и тъга.
Повярвай ми ,не искам да живея!


1996 г.

© Радослав Харизанов-Джоки Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много познато!Виждам себе си в стиха си!По сходен начин се чувстваме може би,когато страдаме или нещо ни тежи!
    Поздрав,Ради!
  • Много ви благодаря за тази съпричастност към моята болка!Сигурно ще я нося цял живот в сърцето си.Споделих този стар стих с мисълта че споделената болка е два пъти по лека .Иначе съм едно много усмихнато момче което ще се усмихне за всички вас и отново ще ви каже едно голямо благодаря!Даже тези мигове в които чета тези коментараи осмислят моето съществуване,вече не ме боли че живея !Пораснах!
  • Ох,колко тъга и отчаяние дори чета в стиха ти,Ради...Не знам тя тъгата винаги ражда красиви стихове (този тук е поредното доказателство).Ама то и от споделената любов и радост се ражда красота,нали Пожелавам ти ги искрено!Поздарв!
  • Болезнен стих, Ради!Но ми хареса!
    Поздрави!
  • Живей, приятелю! Никога не скланяй глава пред болката!
    Я си припомни : "... душата от любов умира всеки ден, макар че от любов не се умира..." Надвий тъгата! След всеки дъжд небето се прояснява! Поздрав за стихчето - мъката властва над думите ти, но така красиво я описваш! Браво! Усмивки!
Предложения
: ??:??