dansyto (Данаил Таков)
806 3689
24 oct 2018, 8:34

След тебе… да съм оцелял 

  Poesía » De amor, Otra
523 5 9

Косите ти се разпиляха нежно,

връз топла гръд, жадуваща милувка.

Да те обгърна беше неизбежно –

в пустиня ти си, аз съм водна глътка.

 

Обречени сме, всичко друго - вятър,

пред бездната съм – твоите очи.

В бездънна яма полетя душата,

не трябва друго, само се мълчи!

 

За думи няма място, няма време,

плътта е жива връзка между нас.

Кажи, че искаш – в мен отвътре стене,

една любов пропита с дива страст.

 

Преливаме един в друг, а това е

връх и небе, море и пясък бял.

Какво от нас накрая ще остане –

аз просто искам да съм оцелял?!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??