След твоите стъпки
Когато градът притвори очи
и луна сърповидна възкръсне,
когато в прегръдките на нощта
всичко живо притихне,
аз яхвам своя копнеж
и тихомълком политам
след твоите стъпки,
там, към върха,
под ароматен облак
от разцъфтели безбрежности.
Пускам лудия дух
на своите желания,
с горещи вопли
през звездно небе
и търся олтара
на топлите ти обятия,
в които се смирявам
като птица в свойто гнездо.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Здравка Бонева Todos los derechos reservados
