Когато градът притвори очи
и луна сърповидна възкръсне,
когато в прегръдките на нощта
всичко живо притихне,
аз яхвам своя копнеж
и тихомълком политам
след твоите стъпки,
там, към върха,
под ароматен облак
от разцъфтели безбрежности.
Пускам лудия дух
на своите желания,
с горещи вопли
през звездно небе
и търся олтара
на топлите ти обятия,
в които се смирявам
като птица в свойто гнездо.
© Здравка Бонева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
