26 abr 2023, 16:38

След утре

  Poesía
864 0 0

Все някога ще се забравят

и като пушек ще отлетят към небето -

първия родилен вик, първата крачка на детето.

Дядо Мраз, класната стая, стария чин,

първата целувка и цигарен дим.

Казармата дълга и пак   на  урок,

но със семестър вместо срок.

И работа пак…

Дом, потомство - Божия Знак!

Делника сменяме с делник с древна мечта -

времето с нас да завържем…

и младостта.

Не успяваме, сивеят косите и дрехите тесни…

Успехите чужди стават наглед все по-лесни.

Защо ли в тях се взираме и кога ще спрем.

Навярно след утре - като умрем,

и от нас остане само…

Надежда.

Пулсираща в кръвта

на  нашите деца…

И сладкия  спомен за Мама!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...