26 abr 2023, 16:38

След утре

  Poesía
867 0 0

Все някога ще се забравят

и като пушек ще отлетят към небето -

първия родилен вик, първата крачка на детето.

Дядо Мраз, класната стая, стария чин,

първата целувка и цигарен дим.

Казармата дълга и пак   на  урок,

но със семестър вместо срок.

И работа пак…

Дом, потомство - Божия Знак!

Делника сменяме с делник с древна мечта -

времето с нас да завържем…

и младостта.

Не успяваме, сивеят косите и дрехите тесни…

Успехите чужди стават наглед все по-лесни.

Защо ли в тях се взираме и кога ще спрем.

Навярно след утре - като умрем,

и от нас остане само…

Надежда.

Пулсираща в кръвта

на  нашите деца…

И сладкия  спомен за Мама!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...