30 abr 2009, 18:05

След войната

822 0 2

Няма победители.

Няма победени.

Уж бе игра, а виж какво стана?

Ти научи нещо за себе си.

Аз разбрах за мене.

(Не спестихме стрела.

Нямам място за рана.)

Очите ти...

Тръгвам.

Не ме спирай!

Времето...

Оцелях след голямата битка.

На полето голо лежи доверието.

И съвсем е мъртво...

 

И не мога да свикна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Младенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Голям пропуск за всички, които са те подминали!
    Добра поезия!
  • "На полето голо лежи доверието.
    И съвсем е мъртво..."
    Мъртвото доверие убива любовта.

    Поздрав!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...