30 апр. 2009 г., 18:05

След войната

824 0 2

Няма победители.

Няма победени.

Уж бе игра, а виж какво стана?

Ти научи нещо за себе си.

Аз разбрах за мене.

(Не спестихме стрела.

Нямам място за рана.)

Очите ти...

Тръгвам.

Не ме спирай!

Времето...

Оцелях след голямата битка.

На полето голо лежи доверието.

И съвсем е мъртво...

 

И не мога да свикна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Голям пропуск за всички, които са те подминали!
    Добра поезия!
  • "На полето голо лежи доверието.
    И съвсем е мъртво..."
    Мъртвото доверие убива любовта.

    Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...