Няма победители.
Няма победени.
Уж бе игра, а виж какво стана?
Ти научи нещо за себе си.
Аз разбрах за мене.
(Не спестихме стрела.
Нямам място за рана.)
Очите ти...
Тръгвам.
Не ме спирай!
Времето...
Оцелях след голямата битка.
На полето голо лежи доверието.
И съвсем е мъртво...
И не мога да свикна.
© Росица Младенова All rights reserved.
Добра поезия!