След време...

Poesía

1K 0 2

Ето ни тук, след толкова време,

помъдрели и силни дори -

на живота мъката с радост преплели,

радостта в мъка оставили да гори.

Ето ни днес - уж помъдрели,

уж станали силни дори,

но пак глупаво главите сме свели

безсилни, когато боли.

Какво научихме от живота за толкова време?

Какво от себе си той ни дари?

След като отвсякога по-оглупели,

не разбираме, че мъката с любов се теши!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Barona38 (Ивайло Терзийски)

С любов се теши! Поздрав!

2009-10-13T16:12:04+03:00
Мечтателка (Брияна)

Така е.Стига да има любов всичко е по-лесно.
Поздравявам те!Хареса ми!

2009-10-13T13:15:00+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0