След време...
Ето ни тук, след толкова време,
помъдрели и силни дори -
на живота мъката с радост преплели,
радостта в мъка оставили да гори.
Ето ни днес - уж помъдрели,
уж станали силни дори,
но пак глупаво главите сме свели
безсилни, когато боли.
Какво научихме от живота за толкова време?
Какво от себе си той ни дари?
След като отвсякога по-оглупели,
не разбираме, че мъката с любов се теши!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кали Накова Все права защищены
