Ето ни тук, след толкова време,
помъдрели и силни дори -
на живота мъката с радост преплели,
радостта в мъка оставили да гори.
Ето ни днес - уж помъдрели,
уж станали силни дори,
но пак глупаво главите сме свели
безсилни, когато боли.
Какво научихме от живота за толкова време?
Какво от себе си той ни дари?
След като отвсякога по-оглупели,
не разбираме, че мъката с любов се теши!
© Кали Накова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
