Индиана (Криси)
216 7914
22 abr 2008, 15:45

След време... 

  Poesía » Otra
740 0 22

След време утихват звездите безпътни,

с очи не пробождаме сиво небе,

и пламъче, сторило диря в душите ни,

нaпомня, че трудно се диша без теб...

Макар и объркани нявга от вятъра,

в безкрая примамлив съзирали брод,

сърцата се търсят в миг отчаяние,

събудили с устни поредно добро.

И някак забравил, не схващаш добре,

че щастие туй е твърде голямо

да имаш до себе си в този момент

ранимото, женствено, твоето рамо.

А то те е чакало в дългите дни,

с любов и търпение е бдяло до тебе...

не само в децата ви тези очи,

но в теб със надежда са били вглъбени.

И идва мигът, осъзнал целостта,

отново поглеждаш към къщи със обич.

Желая на всички мъже по света

да помнят това и в сърцата да носят...

© Криси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??