Следа
Попитах някога: “Какво е да заспиш?”
И казаха ми, че очите се затварят, тялото в покой е,
а душата някъде зачезва…
Дали когато влюбен си летиш?
И ако – да, какъв е начинът главата да остане трезва?
В очите ако не е имало сълзи,
в душата няма как дъгата да се образува…
И за да чуеш себе си е необходимо да мълчиш със дни,
мълчанието помни причината, заради която безразличието съществува…
Само когато тъмно истински е, можеш да се наслаждаваш на звезди…
Недей да бързаш! Хубаво огледай се в перото на нощта – гарваново.
Дори сред тази красота да бъдеш сам, недей забравя, а помни,
че в самотата крие се копнежа да намериш любовта отново…
И аз на път съм тръгнал… Накъде?
Вървя… И аз не знам, но все оглеждам за онез’ поля със рози, дето не са празни…
И как се търси цвете сред бодли,
когато всичките са буржоазни…
Когато избираш си жена,
помни, че тя преди това те е избрала…
Дори и връзката ви да не продължи, да се разделите след това,
недей пред другите да хленчиш за това какво ти взе,
а припомни си тя какво е дала…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Съби Седник Todos los derechos reservados
