8.05.2014 г., 23:59 ч.

Следа 

  Поезия
790 0 3

Попитах някога: “Какво е да заспиш?”

И казаха ми, че очите се затварят, тялото в покой е,

а душата някъде зачезва…

Дали когато влюбен си летиш?

И ако – да, какъв е начинът главата да остане трезва?

 

В очите ако не е имало сълзи,

в душата няма как дъгата да се образува…

И за да чуеш себе си е необходимо да мълчиш със дни,

мълчанието помни причината, заради която безразличието съществува…

 

Само когато тъмно истински е, можеш да се наслаждаваш на звезди…

Недей да бързаш! Хубаво огледай се в перото на нощта – гарваново.

Дори сред тази красота да бъдеш сам, недей забравя, а помни,

че в самотата крие се копнежа да намериш любовта отново…

 

И аз на път съм тръгнал… Накъде? 
Вървя… И аз не знам, но все оглеждам за онез’ поля със рози, дето не са празни…

И как се търси цвете сред бодли,

когато всичките са буржоазни…

 

Когато избираш си жена,

помни, че тя преди това те е избрала…

Дори и връзката ви да не продължи, да се разделите след това,

недей пред другите да хленчиш за това какво ти взе,

а припомни си тя какво е дала… 

© Съби Седник Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тук бука от мъдри мисли... а толкова естествено звучи и така леко се чете...
    Много ми хареса!
    Споделям абсолютно казаното!!!
    Поздравления!
  • мълчанието помни причината, заради която безразличието съществува…

    Поздравления, сър
  • хммм... осъзнат мъж... брех, вече мога да умра спокойна! Шегата на страна, харесах послонието и изказа! Остани си АНТИ-ритмичен
Предложения
: ??:??