Оставям ти следа – като перце.
Тръгни по нея, ще ме срещнеш скоро.
Край пътя съм... във резеда дръвце.
Чуй, вейките ми! Ще ти проговорят...
Ако не чуеш, повдигни глава.
В небето съм – самотна гълъбица.
Ще те погали песента ми. Да!
Ще се огледаш в моята зеница.
Ако не можеш, виж, шуми вълна.
Зелени мрежи мятат водорасли.
От дъното извира светлина
с неясно обещание за щастие.
Гмурни се в светлосинята вода.
Далеч от злоба, завист и обида.
За тебе съм оставила следа.
И съм се скрила в бисера на мида.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados