21 nov 2018, 18:23

Следа

  Poesía
473 1 2

 

Оставям ти следа – като перце.
Тръгни по нея, ще ме срещнеш скоро.
Край пътя съм... във резеда дръвце.
Чуй, вейките ми! Ще ти проговорят...

 

Ако не чуеш, повдигни глава.
В небето съм – самотна гълъбица.
Ще те погали песента ми. Да!
Ще се огледаш в моята зеница.

 

Ако не можеш, виж, шуми вълна.
Зелени мрежи мятат водорасли.
От дъното извира светлина
с неясно обещание за щастие.

 

Гмурни се в светлосинята вода.
Далеч от злоба, завист и обида.
За тебе съм оставила следа.
И съм се скрила в бисера на мида.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...