21 нояб. 2018 г., 18:23

Следа

478 1 2

 

Оставям ти следа – като перце.
Тръгни по нея, ще ме срещнеш скоро.
Край пътя съм... във резеда дръвце.
Чуй, вейките ми! Ще ти проговорят...

 

Ако не чуеш, повдигни глава.
В небето съм – самотна гълъбица.
Ще те погали песента ми. Да!
Ще се огледаш в моята зеница.

 

Ако не можеш, виж, шуми вълна.
Зелени мрежи мятат водорасли.
От дъното извира светлина
с неясно обещание за щастие.

 

Гмурни се в светлосинята вода.
Далеч от злоба, завист и обида.
За тебе съм оставила следа.
И съм се скрила в бисера на мида.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...