11 ene 2011, 23:02

Следи 

  Poesía » Otra
957 0 10

Оставяй – казват ми – следи,

какво се щураш като вятър

и носиш хиляди беди!

Не си за нашия театър.

 

И сред словесния разкош

звучиш  просташки, не на място.

Макар че драскаш ден и нощ,

не си написал нищо свястно.

 

Не галиш хорските уши

с възвишени, крилати думи.

Ти по-добре си замълчи,

задраскай този стих безумен.

 

Така е, скърца моят стих

и куца тромав, неритмичен.

На римата не ù простих,

а темите ми – прозаични.

 

Торби, подкови, угар, кръв -

раняват чувствата на сноба.

Не знае той, че пиша с пръст

по кожата, с любов и злоба.

 

Следи оставих цели три -

три птичи пръста в мокър пясък.

Щом  времето ме заличи,

за птици пак  ще има място.

© Вакрилов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??