Оставяй – казват ми – следи,
какво се щураш като вятър
и носиш хиляди беди!
Не си за нашия театър.
И сред словесния разкош
звучиш просташки, не на място.
Макар че драскаш ден и нощ,
не си написал нищо свястно.
Не галиш хорските уши
с възвишени, крилати думи.
Ти по-добре си замълчи,
задраскай този стих безумен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up