Следи
Оставяй – казват ми – следи,
какво се щураш като вятър
и носиш хиляди беди!
Не си за нашия театър.
И сред словесния разкош
звучиш просташки, не на място.
Макар че драскаш ден и нощ,
не си написал нищо свястно.
Не галиш хорските уши
с възвишени, крилати думи.
Ти по-добре си замълчи,
задраскай този стих безумен.
Така е, скърца моят стих
и куца тромав, неритмичен.
На римата не ù простих,
а темите ми – прозаични.
Торби, подкови, угар, кръв -
раняват чувствата на сноба.
Не знае той, че пиша с пръст
по кожата, с любов и злоба.
Следи оставих цели три -
три птичи пръста в мокър пясък.
Щом времето ме заличи,
за птици пак ще има място.
© Вакрилов All rights reserved.
По следите те намерих. Показа ми ги твоят Вятър!