Километри много с тебе ни делят,
по въздух, по море, все е път.
Но ти не бой се, не тъжи,
защото винаги ще следвам нашите мечти.
В пустинята душевна оставяш своите следи,
ако сърцето ти пресъхне пий от моите сълзѝ.
Те са там и тебе чакат, само дай им знак,
няма да се свършат, успокой се,
за теб ще има пак и пак.
А когато стигнеш ми сърцето, не бягай, остани,
бъди за винаги със мене, да оставим заедно следи!!!
© Cvetelin Valkanov Todos los derechos reservados