7 февр. 2018 г., 20:09

Следи

542 0 0

Километри много с тебе ни делят,

по въздух, по море, все е път.

Но ти не бой се, не тъжи,

защото винаги ще следвам нашите мечти.

 

В пустинята душевна оставяш своите следи,

ако сърцето ти пресъхне пий от моите сълзѝ.

Те са там и тебе чакат, само дай им знак,

няма да се свършат, успокой се,

за теб ще има пак и пак.

А когато стигнеш ми сърцето, не бягай, остани,

бъди за винаги със мене, да оставим заедно следи!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Cvetelin Valkanov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...