7.02.2018 г., 20:09

Следи

540 0 0

Километри много с тебе ни делят,

по въздух, по море, все е път.

Но ти не бой се, не тъжи,

защото винаги ще следвам нашите мечти.

 

В пустинята душевна оставяш своите следи,

ако сърцето ти пресъхне пий от моите сълзѝ.

Те са там и тебе чакат, само дай им знак,

няма да се свършат, успокой се,

за теб ще има пак и пак.

А когато стигнеш ми сърцето, не бягай, остани,

бъди за винаги със мене, да оставим заедно следи!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Cvetelin Valkanov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...