9 abr 2025, 10:19

Следи

  Poesía
291 1 0

Една мъничка следа

остави ми във всемира

преизпълнен с чудеса.

Ще я открия аз и отнеса,

където чистото извира,

стояло дълго под леда.

 

Друга мъничка следа

за теб оставям в безкрая.

Невидима за другите очи,

за твоите тя ще проличи.

Разкрива колко те желая,

в него искам да те отведа.

 

И нека нашите две следи

останат заедно в необята.

Белязали кои сме аз и ти,

отвъд обич, вяра и мечти.

Приели ролята си свята,

горе, сред ярките звезди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...