9.04.2025 г., 10:19

Следи

290 1 0

Една мъничка следа

остави ми във всемира

преизпълнен с чудеса.

Ще я открия аз и отнеса,

където чистото извира,

стояло дълго под леда.

 

Друга мъничка следа

за теб оставям в безкрая.

Невидима за другите очи,

за твоите тя ще проличи.

Разкрива колко те желая,

в него искам да те отведа.

 

И нека нашите две следи

останат заедно в необята.

Белязали кои сме аз и ти,

отвъд обич, вяра и мечти.

Приели ролята си свята,

горе, сред ярките звезди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...