23 ene 2011, 23:25

Следи по снега

  Poesía » Otra
961 0 4

Следи по снега

Крача там някъде,
далече от теб.
Студът силите ми краде,
крача в снежната степ.
Гледа ме същата Луна
и съм под същото небе,
под мен скърца снега.
Имам едно сърце, а не две,
 като теб имам своя звезда -
блеснала в северни ледове.
Крача там някъде
и аз не знам докога,
и още къде ще ме заведе
пътят на моята съдба.
Близко до теб - или не?
Всички сме в лодка една,
всички сме в Божите ръце.
Крача там някъде по снега
и не питам как, докога и къде...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Сиркавара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • do ekstasi
    Поздрави! В лодката сме!
    Благодаря ти!

    до velikataniki
    Благодаря,ти!Поздрав!

    do mariniki

    Да, зимата на север си дава отражението на меланхолия,
    която по някога надделява.Все я гоня...но сърдечно се отразява!
    Благодаря, ти и лека щастлива седмица!

    до zikito
    Много щастие и за теб и близките ти!
    Благодаря,ти!
  • зимна тъга затваря пътя на душите ни...
    хубав стих, Лидия...сърдечно.
  • хубав е
  • В лодката сме...И гребем към себе си...
    Поздравления, Лидия!!!
    Бъди!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...