23 янв. 2011 г., 23:25

Следи по снега

967 0 4

Следи по снега

Крача там някъде,
далече от теб.
Студът силите ми краде,
крача в снежната степ.
Гледа ме същата Луна
и съм под същото небе,
под мен скърца снега.
Имам едно сърце, а не две,
 като теб имам своя звезда -
блеснала в северни ледове.
Крача там някъде
и аз не знам докога,
и още къде ще ме заведе
пътят на моята съдба.
Близко до теб - или не?
Всички сме в лодка една,
всички сме в Божите ръце.
Крача там някъде по снега
и не питам как, докога и къде...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Сиркавара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • do ekstasi
    Поздрави! В лодката сме!
    Благодаря ти!

    до velikataniki
    Благодаря,ти!Поздрав!

    do mariniki

    Да, зимата на север си дава отражението на меланхолия,
    която по някога надделява.Все я гоня...но сърдечно се отразява!
    Благодаря, ти и лека щастлива седмица!

    до zikito
    Много щастие и за теб и близките ти!
    Благодаря,ти!
  • зимна тъга затваря пътя на душите ни...
    хубав стих, Лидия...сърдечно.
  • хубав е
  • В лодката сме...И гребем към себе си...
    Поздравления, Лидия!!!
    Бъди!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...