Крача там някъде,
далече от теб.
Студът силите ми краде,
крача в снежната степ.
Гледа ме същата Луна
и съм под същото небе,
под мен скърца снега.
Имам едно сърце, а не две,
като теб имам своя звезда -
блеснала в северни ледове.
Крача там някъде
и аз не знам докога,
и още къде ще ме заведе
пътят на моята съдба.
Близко до теб - или не?
Всички сме в лодка една,
всички сме в Божите ръце.
Крача там някъде по снега
и не питам как, докога и къде...
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
Поздрави! В лодката сме!
Благодаря ти!
до velikataniki
Благодаря,ти!Поздрав!
do mariniki
Да, зимата на север си дава отражението на меланхолия,
която по някога надделява.Все я гоня...но сърдечно се отразява!
Благодаря, ти и лека щастлива седмица!
до zikito
Много щастие и за теб и близките ти!
Благодаря,ти!