Следите на любовта
Ти видя ме на плажа далечен,
ти, момиче, остана до мен –
като стон, от душата отсечен,
и кокиче през пролетен ден.
Ти целуна разпалени устни,
като струна погали нощта –
но едва ли, когато те пусна,
ще получа обратни писма.
Ще чета за жените в романи,
празнота ще облива съня...
Ще крещя, че сърцето е в рани,
ще мълча и ще бъдеш сама...
Ще простя и дъга ще изгрее...
Ще се смеем. Подай ми ръка!
Въз вековните мъки се лее –
и оставя следи любовта...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados
