10 авг. 2019 г., 22:41

Следите на любовта 

  Поэзия
354 2 5

Ти видя ме на плажа далечен,
ти, момиче, остана до мен –
като стон, от душата отсечен,
и кокиче през пролетен ден.

Ти целуна разпалени устни,
като струна погали нощта –
но едва ли, когато те пусна,
ще получа обратни писма.

Ще чета за жените в романи,
празнота ще облива съня...
Ще крещя, че сърцето е в рани,
ще мълча и ще бъдеш сама...

Ще простя и дъга ще изгрее...
Ще се смеем. Подай ми ръка!
Въз вековните мъки се лее –
и оставя следи любовта...

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??