Мъчително тежко минават минутите.
Следобедна дрямка в очите тежи.
Живота се втурва,препуснал каруците...
А в мен безразличие тежко лежи.
Нехайно избълсвам праха от архивите,
и с своята "Елка" им правя баланс.
Разглеждам живота си... а и мотивите,
и все пренареждам един пасианс!
Броя аз на пръсти делата крайъгълни...
О, колко са много безплодните дни,
а в ъгъла виждам надежди излъгани,
и семе, което не ще да кълни!
Аз много си мислех,че нещичко правиме,
че някаква диря остава след нас,
че нещо на внуците все ще оставим,
и те със добро ще си спомнят за нас!
Как тежко минават днес мойте следобеди,
една равносметка сега правя аз!
За правени и не направени пробези,
и за младостта пропиляна от нас!
03.08.73г.,11.06.1976г. София
© Христо Славов Todos los derechos reservados