5 dic 2014, 21:39  

Следобеди 

  Poesía » Filosófica
278 0 0

След обеди

Мъчително тежко минават минутите.
Следобедна дрямка в очите тежи.
Живота се втурва,препуснал каруците...
 А в мен безразличие тежко лежи.

Нехайно избълсвам праха от  архивите,
и с своята "Елка" им правя баланс.
Разглеждам живота си... а и мотивите,
и все пренареждам един пасианс!

Броя аз на пръсти делата крайъгълни...
О, колко са много безплодните дни,
а в ъгъла виждам надежди излъгани,
и семе, което не ще да  кълни!

Аз много си мислех,че нещичко правиме,
че някаква диря остава след нас,
че нещо на внуците все ще оставим,
и те със добро ще си спомнят за нас!

Как тежко минават днес мойте следобеди,
една равносметка сега правя аз!
За правени и не направени пробези,
 и за младостта пропиляна  от нас!
 03.08.73г.,11.06.1976г. София

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??