5 дек. 2014 г., 21:39  

Следобеди

427 0 0

След обеди

Мъчително тежко минават минутите.
Следобедна дрямка в очите тежи.
Живота се втурва,препуснал каруците...
 А в мен безразличие тежко лежи.

Нехайно избълсвам праха от  архивите,
и с своята "Елка" им правя баланс.
Разглеждам живота си... а и мотивите,
и все пренареждам един пасианс!

Броя аз на пръсти делата крайъгълни...
О, колко са много безплодните дни,
а в ъгъла виждам надежди излъгани,
и семе, което не ще да  кълни!

Аз много си мислех,че нещичко правиме,
че някаква диря остава след нас,
че нещо на внуците все ще оставим,
и те със добро ще си спомнят за нас!

Как тежко минават днес мойте следобеди,
една равносметка сега правя аз!
За правени и не направени пробези,
 и за младостта пропиляна  от нас!
 03.08.73г.,11.06.1976г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...