6 ene 2018, 0:13

Следпразнично

  Poesía » Otra
760 3 20

От шампанското

последна глътка 

оттеква ехото

на радостта

шумът от фоеверки

бавно млъква

отронил цвят

от младостта.

Елхата сепва се

от самотата

звездата на върха

неведома мълчи

по улиците

скри се пъстротата

животът почва

пасианси да реди.

Подаръци красиви

вече са раздадени

орисници са казали

пророчески слова

сърца ликуват

от надеждите подмамени

но колко ли ще бъдат

със разперени крила.

 

Януари,2018

Варна,Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Албена,благодаря и на теб за хубавите думи!
  • Много ми хареса, Гавраиле!... И финалът е хубав и мъдър!Поздравявам те!
  • Силвия,Фей,Нина,нека се сбъднат надеждите и мечтите ви.Желая ви полет на вдъхновението!
  • Следпразничното е като предпразничното....Нека се сбъднат мечтите и молбите ни! Поздрав за стиха!
  • Хубави следпразнични дни и сбъдване на всяка надежда, Гавраил!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...