6 ene 2018, 0:13

Следпразнично

  Poesía » Otra
762 3 20

От шампанското

последна глътка 

оттеква ехото

на радостта

шумът от фоеверки

бавно млъква

отронил цвят

от младостта.

Елхата сепва се

от самотата

звездата на върха

неведома мълчи

по улиците

скри се пъстротата

животът почва

пасианси да реди.

Подаръци красиви

вече са раздадени

орисници са казали

пророчески слова

сърца ликуват

от надеждите подмамени

но колко ли ще бъдат

със разперени крила.

 

Януари,2018

Варна,Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Албена,благодаря и на теб за хубавите думи!
  • Много ми хареса, Гавраиле!... И финалът е хубав и мъдър!Поздравявам те!
  • Силвия,Фей,Нина,нека се сбъднат надеждите и мечтите ви.Желая ви полет на вдъхновението!
  • Следпразничното е като предпразничното....Нека се сбъднат мечтите и молбите ни! Поздрав за стиха!
  • Хубави следпразнични дни и сбъдване на всяка надежда, Гавраил!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...