От шампанското
последна глътка
оттеква ехото
на радостта
шумът от фоеверки
бавно млъква
отронил цвят
от младостта.
Елхата сепва се
от самотата
звездата на върха
неведома мълчи
по улиците
скри се пъстротата
животът почва
пасианси да реди.
Подаръци красиви
вече са раздадени
орисници са казали
пророчески слова
сърца ликуват
от надеждите подмамени
но колко ли ще бъдат
със разперени крила.
Януари,2018
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
