6.01.2018 г., 0:13

Следпразнично

756 3 20

От шампанското

последна глътка 

оттеква ехото

на радостта

шумът от фоеверки

бавно млъква

отронил цвят

от младостта.

Елхата сепва се

от самотата

звездата на върха

неведома мълчи

по улиците

скри се пъстротата

животът почва

пасианси да реди.

Подаръци красиви

вече са раздадени

орисници са казали

пророчески слова

сърца ликуват

от надеждите подмамени

но колко ли ще бъдат

със разперени крила.

 

Януари,2018

Варна,Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Албена,благодаря и на теб за хубавите думи!
  • Много ми хареса, Гавраиле!... И финалът е хубав и мъдър!Поздравявам те!
  • Силвия,Фей,Нина,нека се сбъднат надеждите и мечтите ви.Желая ви полет на вдъхновението!
  • Следпразничното е като предпразничното....Нека се сбъднат мечтите и молбите ни! Поздрав за стиха!
  • Хубави следпразнични дни и сбъдване на всяка надежда, Гавраил!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...