9 jul 2015, 0:21

Слепци

  Poesía
1.1K 0 0
Слепци

Харесва ни,
да ходим със затворени очи,
примерени със ситуацията,
вървим в обществото на слепци,
така удобно ни е,
да стоим си примирени,
стоим в стадото,
напълно заблудени.

Опитваме да вдигнем си главата,
но сочат ни с пръст,
и пак заставаме си по местата,
смирени, вписваме се,
ние сред простотата,
иска ни се да крещим,
уви, затварят ни устата.

Говорим, ние без глас,
защото страх ни е,
обществото да не ни линчува,
апостоли останали ли са сред нас?
Или просто сме превърнати
в стадо,останало без капка
свобода и глас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...