9 jul 2015, 0:21

Слепци

  Poesía
1.1K 0 0
Слепци

Харесва ни,
да ходим със затворени очи,
примерени със ситуацията,
вървим в обществото на слепци,
така удобно ни е,
да стоим си примирени,
стоим в стадото,
напълно заблудени.

Опитваме да вдигнем си главата,
но сочат ни с пръст,
и пак заставаме си по местата,
смирени, вписваме се,
ние сред простотата,
иска ни се да крещим,
уви, затварят ни устата.

Говорим, ние без глас,
защото страх ни е,
обществото да не ни линчува,
апостоли останали ли са сред нас?
Или просто сме превърнати
в стадо,останало без капка
свобода и глас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...