Харесва ни, да ходим със затворени очи, примерени със ситуацията, вървим в обществото на слепци, така удобно ни е, да стоим си примирени, стоим в стадото, напълно заблудени.
Опитваме да вдигнем си главата, но сочат ни с пръст, и пак заставаме си по местата, смирени, вписваме се, ние сред простотата, иска ни се да крещим, уви, затварят ни устата.
Говорим, ние без глас, защото страх ни е, обществото да не ни линчува, апостоли останали ли са сред нас? Или просто сме превърнати в стадо,останало без капка свобода и глас.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.