26 feb 2021, 7:59

Слепи

778 1 1

Вървя и си мисля
Колко сме слепи.
Десетки глави наведени, 
А слънцето във февруарския кучи студ си пече.
Докосва тия сиви, изографисани тераси. 
Намерило е сила навсякъде да кацне,
Дори в панелените стаички смешни, 
То набира сила.. и пече.
Пипа всяко косъмче и мъхче,
Всяка бръчица и петънце.
Гали нежната тревица, 
А от лъчите настоятелни изпъква всяка статуя, 
Всяка животинка.
Оживяват разговори, сърца се разтуптяват, 
Сълзи изчезват, ново щастие се ражда.
А ти, другарю смешен, за какво си мислиш?
Сподели?
Нима на този фон прозрачен, намери правото да си фалшив?
Очите си избоде сам, а после се кориш.
Вдигни главата си, човече.
Това са от ония дни, в които да се радваш, че си жив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Gluharche Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...