26 февр. 2021 г., 07:59

Слепи 

  Поэзия » Свободный стих
5.0 / 1
560 1 1
Вървя и си мисля
Колко сме слепи.
Десетки глави наведени,
А слънцето във февруарския кучи студ си пече.
Докосва тия сиви, изографисани тераси.
Намерило е сила навсякъде да кацне,
Дори в панелените стаички смешни,
То набира сила.. и пече.
Пипа всяко косъмче и мъхче,
Всяка бръчица и петънце.
Гали нежната тревица,
А от лъчите настоятелни изпъква всяка статуя, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Gluharche Все права защищены

Предложения
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...

Ещё произведения »