sisi.7.7 (Силвена Петкова)
18 149
9 mar 2008, 12:41

Слепота 

  Poesía » De amor
884 0 3
                СЛЕПОТА

Ти беше мой приятел искрен,
до мене бе и в радост, и в тъга.
Със теб споделях за мъжа измислен,
със теб споделях за мъжа-мечта.

При тебе тичах всеки път, когато
откривах замечтана любовта.
При тебе тичах и когато
разочарована оставах от това.

Ти гледаше ме мило и с прегръдка
вдъхваше ми всеки път кураж,
от теб отпивах пак живителната глътка
и продължаваше така и не веднъж, и дваж.

И тъй, унесена да търся надалеч мечтите си,
мъжа, за който мислех и мечтах,
не спрях и не погледнах пред очите си,
че всяка нощ до него аз стоях.

Сега е вече късно, ти отиде си,
и имаш си семейство и деца.
Със теб загубих и мечтите си,
потънаха в наивна глуха слепота!

© Силвена Петкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много нежно и проникновено. Въздейства.
  • Няма случайни неща, така че по- добре,
    че си била сляпа.... Един непоет риск...
    не съжалявай за него
  • Наистина,много често,не осъзнаваме какво имаме до себе си.Оценяваме го едва когато си отиде!Но бъди силна...Животът е пред теб
Propuestas
: ??:??