Слепота
СЛЕПОТА
Ти беше мой приятел искрен,
до мене бе и в радост, и в тъга.
Със теб споделях за мъжа измислен,
със теб споделях за мъжа-мечта.
При тебе тичах всеки път, когато
откривах замечтана любовта.
При тебе тичах и когато
разочарована оставах от това.
Ти гледаше ме мило и с прегръдка
вдъхваше ми всеки път кураж,
от теб отпивах пак живителната глътка
и продължаваше така и не веднъж, и дваж.
И тъй, унесена да търся надалеч мечтите си,
мъжа, за който мислех и мечтах,
не спрях и не погледнах пред очите си,
че всяка нощ до него аз стоях.
Сега е вече късно, ти отиде си,
и имаш си семейство и деца.
Със теб загубих и мечтите си,
потънаха в наивна глуха слепота!
Ти беше мой приятел искрен,
до мене бе и в радост, и в тъга.
Със теб споделях за мъжа измислен,
със теб споделях за мъжа-мечта.
При тебе тичах всеки път, когато
откривах замечтана любовта.
При тебе тичах и когато
разочарована оставах от това.
Ти гледаше ме мило и с прегръдка
вдъхваше ми всеки път кураж,
от теб отпивах пак живителната глътка
и продължаваше така и не веднъж, и дваж.
И тъй, унесена да търся надалеч мечтите си,
мъжа, за който мислех и мечтах,
не спрях и не погледнах пред очите си,
че всяка нощ до него аз стоях.
Сега е вече късно, ти отиде си,
и имаш си семейство и деца.
Със теб загубих и мечтите си,
потънаха в наивна глуха слепота!
© Силвена Петкова All rights reserved.
