Сливане

Забързаха се есенните птички...

към топлите лета отново те отлитат,

но остават тук небосвод и всичко

от слънчевия свят, за да опитат,

забравяйки за теб и мен, и дъждовете,

забравяйки за прелети среднощни,

за вкуса на плодовете

и остават единствено летните мощи –

остатъци, сред бушуваща есен,

в която разплитаме ядно ръце

и под свода чист и небесен

забравям по малко твойто лице.

Дали птиците не отнесоха нещо,

с което дарявах те всеки сезон?

Дали онова чувство над нас тегнещо

не се е превърнало в основен фон

на една безкрайност от раздели,

и радостни очаквания след това...

Или не? Това са само спомени бледи

и затова... единствено затова

към залеза на нашата любов вървим.

Но ще чакам аз нощта да изтлее,

ще изчакам новото й слънце пак да закърви

за да можем пак с изгрева й да се слеем.