Сливане
Сливане
Забързаха се есенните птички...
към топлите лета отново те отлитат,
но остават тук небосвод и всичко
от слънчевия свят, за да опитат,
забравяйки за теб и мен, и дъждовете,
забравяйки за прелети среднощни,
за вкуса на плодовете
и остават единствено летните мощи –
остатъци, сред бушуваща есен,
в която разплитаме ядно ръце
и под свода чист и небесен
забравям по малко твойто лице.
Дали птиците не отнесоха нещо,
с което дарявах те всеки сезон?
Дали онова чувство над нас тегнещо
не се е превърнало в основен фон
на една безкрайност от раздели,
и радостни очаквания след това...
Или не? Това са само спомени бледи
и затова... единствено затова
към залеза на нашата любов вървим.
Но ще чакам аз нощта да изтлее,
ще изчакам новото й слънце пак да закърви
за да можем пак с изгрева й да се слеем.
© Християн All rights reserved.
