СЛИВЕН

          На Ники Комедвенска

Стар е градът, а е толкоз красив

с вятър и вехти войводи!

Стих само тук би могла да родиш

който на бой да ни води.

Свръщам от пътя си, светъл и чист,

в синкава, лека омая.

Там, при орлите, кържащи на вис

твоят дух търсещ витае.

Улици тихи на китния град

прав по асфалта ше мина

да ме облъхне тръпчив аромат –

прасковен, гроздов, смокинов.

Малка къщурка, очакван покой

стигам край тучните ниви.

С тънка омара на летния зной

споменът мен ще сподири.

Тази шир, тези класили нивя

като войник съм обхождал.

Всичко, което тогава посях,

жънеш в стиха си възторжен...

Стигна ли Сливен, скалистият пик

своята болка ще каже

както на онзи войнишки чепик

с ротата дънил паважа.

Аз ще му махна, а той от далеч

стъпка по стъпка ще води,

стих да подреждам във мерена реч

за мустакати войводи!