11.04.2013 г., 7:47

Сливен

920 0 0

СЛИВЕН

 

          На Ники Комедвенска

 

Стар е градът, а е толкоз красив

с вятър и вехти войводи!

Стих само тук би могла да родиш

който на бой да ни води.

 

Свръщам от пътя си, светъл и чист,

в синкава, лека омая.

Там, при орлите, кържащи на вис

твоят дух търсещ витае.

 

Улици тихи на китния град

прав по асфалта ше мина

да ме облъхне тръпчив аромат –

прасковен, гроздов, смокинов.

 

Малка къщурка, очакван покой

стигам край тучните ниви.

С тънка омара на летния зной

споменът мен ще сподири.

 

Тази шир, тези класили нивя

като войник съм обхождал.

Всичко, което тогава посях,

жънеш в стиха си възторжен...

 

Стигна ли Сливен, скалистият пик

своята болка ще каже

както на онзи войнишки чепик

с ротата дънил паважа.

 

Аз ще му махна, а той от далеч

стъпка по стъпка ще води,

стих да подреждам във мерена реч

за мустакати войводи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...