Случайна капка

9 mar 2012, 15:00

Poesía » Otra

461 0 3

Капка ми капна в окото

и то се обърка горкото.

Неочаквано и непонятно

започна да вижда обратно.

Красивото виждаше грозно.

Незначителното – помпозно.

Скучното бе интересно,

лъжливото някак си честно.

Любовта стана дива омраза.

Състраданието – проказа,

Адът – частица от Рая,

началото всъщност бе края.

И аз дълго време се чудех,

спях ли, или се будех,

и бе ми съвсем неприятно

да виждам всичко обратно.

Но с времето някак привикнах,

дори тази странност обикнах.

Сега да ме питате даже,

не мога веднага да кажа

кое е красиво и грозно,

делнично или фамозно....

Ето така си живея,

вкопчена в тази идея,

че капчицата незнайна

в окото загнезди се трайно,

живота ми преобърна

и в друг човек се превърнах.

Само понякога тайно

си мисля, че не е случайно...

Наоколо хора се смеят...

... те с капчица си живеят...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anubhis (Ивелина Димитрова)

2012-03-09T15:59:26+02:00

Да,разбирам,просто се сетих за приказката
laramaylin (Нина Чилиянска)

2012-03-09T15:56:50+02:00

Да, би могло да се направи паралел - Снежната царица поставя в окото на Кай някакво стъкълце...
А това е по "действителен случай" - случайно ми капна капка в окото и така се роди идеята ...
anubhis (Ивелина Димитрова)

2012-03-09T15:36:54+02:00

Това като в приказката на Андерсен