laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
9.03.2012 г., 15:00 ч.

Случайна капка 

  Поезия » Друга
459 0 3

Капка ми капна в окото

и то се обърка горкото.

Неочаквано и непонятно

започна да вижда обратно.

 

Красивото виждаше грозно.

Незначителното – помпозно.

Скучното бе интересно,

лъжливото някак си честно.

 

Любовта стана дива омраза.

Състраданието – проказа,

Адът – частица от Рая,

началото всъщност бе края.

 

И аз дълго време се чудех,

спях ли, или се будех,

и бе ми съвсем неприятно

да виждам всичко обратно.

 

Но с времето някак привикнах,

дори тази странност обикнах.

Сега да ме питате даже,

не мога  веднага да кажа

 

кое е красиво и грозно,

делнично или  фамозно....

Ето така си живея,

вкопчена в тази идея,

 

че капчицата незнайна

в окото загнезди се трайно,

живота ми  преобърна

и в друг човек се превърнах.

 

Само понякога тайно

си мисля, че не е случайно...

Наоколо хора се смеят...

... те с капчица си  живеят...

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да,разбирам,просто се сетих за приказката
  • Да, би могло да се направи паралел - Снежната царица поставя в окото на Кай някакво стъкълце...
    А това е по "действителен случай" - случайно ми капна капка в окото и така се роди идеята ...
  • Това като в приказката на Андерсен
Предложения
: ??:??