Случайна капка
Капка ми капна в окото
и то се обърка горкото.
Неочаквано и непонятно
започна да вижда обратно.
Красивото виждаше грозно.
Незначителното – помпозно.
Скучното бе интересно,
лъжливото някак си честно.
Любовта стана дива омраза.
Състраданието – проказа,
Адът – частица от Рая,
началото всъщност бе края.
И аз дълго време се чудех,
спях ли, или се будех,
и бе ми съвсем неприятно
да виждам всичко обратно.
Но с времето някак привикнах,
дори тази странност обикнах.
Сега да ме питате даже,
не мога веднага да кажа
кое е красиво и грозно,
делнично или фамозно....
Ето така си живея,
вкопчена в тази идея,
че капчицата незнайна
в окото загнезди се трайно,
живота ми преобърна
и в друг човек се превърнах.
Само понякога тайно
си мисля, че не е случайно...
Наоколо хора се смеят...
... те с капчица си живеят...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
