Случайните жени...
(Вечер в Страната на спомените)
Възкръсват бавно в морна памет
случайно срещнати жени...
Николай Лилиев
По най-опасните завои
на моя криволичещ път –
в страстта хазартно бяха мои,
но без душа, а само с плът...
И както идваха случайно
така и тръгваха си те –
не завещали нищо трайно...
Но и не взели нищо... Не!...
Те както сънища красиви
изгубваха се в утринта –
коси развяли като гриви
от вятърът вилнял в нощта...
Подобно непорочни жрици
в триумф след първият си грях...
А с омагьосаани зеници –
бях сляп за блудството им... Бях!...
А този грях, така омаен
безумна страст ми завеща,
че всяка бе наразгадаем
магичен образ на Жена!...
... По неизбройните завои
случайно срещани из път –
те мимолетно бяха мои...
Но аз обичах тази плът!...
26.09.2020.
© Коста Качев Todos los derechos reservados